Аз съм песъчинка на морския бряг, но пак Ти ме подслоняваш и закриляш. Единствено Ти си запленен от всичко в мен. Вълнуваш се заради мен. Когато хората ме възприемат като незначителна част от тяхното пътуване, като средство към целта, като нещо незабележително, когато ме стъпкват и не ме взимат присърце, все пак, единствено Ти си ме сътворил, само Ти, и за Теб аз съм незабравим. Много пъти съм бил потъпкван и отблъскван. Бил съм захвърлян от сили, далеч по-големи от мен. Но дори тогава, Ти владееш над мен, и най-малките неща са в Твоята ръка, така като и простора на галактиките. Макар и носен от вятъра, Твоята поезия е в действие. Макар и да потъвам в огромно море, не съм изгубен.