Този дребничък човек е положил цяла вселена от надежда в Теб, защото целия си живот, цялото си съществуване, го отдавам и полагам себе си на олтара на вярата. Избирам да се доверя на Някого, Когото не виждам, но аз вярвам, че Си достатъчно силен да поддържаш тази надежда, това незнание, което си замислил. Рискът на нищото, който поемам, Те радва.

Макар и да чувствам съвсем малка частица от него, това е поклонение към Теб. То удовлетворява душата Ти като тлъстина на всеизгаряне. И аз като Авел оставям дима да се издига. Стъпвам на ръба, но вървя с вяра.