Тези мои ръце са принос, подаден към Теб. С тях признавам, че Ти Си далеч отвъд мен. С тях виждам, че Ти Си повече, отколкото съм способен да видя. Зная, че Ти Си суверен. Поглеждайки нагоре към всичко, което ръцете Ти са сътворили, облакът на галактиката е страховит и Ти Си неговия Създател. Та как бих могъл изобщо някога да Те сравнявам с нещо друго? Около мен и под мен е необхватната дълбочина на Вселената, та как бих могъл някога да Те разбера изцяло? Гледам дотам, докъдето мога, и разбирам, че Ти никога не си се нуждаел от мен. Но всичко, което правя, е да мечтая за Теб. В мечтите си Те търся, протягам се към Теб. Ще оставя много неща неизказани, песните са без край, но това търсене е неизразимо. Нещата, на които се наслаждавам тук, ще преминат,

но този копнеж… този копнеж…