Толкова много хора лежат по болнични легла, неспособни да се движат отново, боящи се от идването на последният миг, в който ще са в съзнание. Плача за тях с цяла душа, боли ме да мисля за тях. Как бих могъл изобщо да седна с всички тях и да държа ръката им? Какво да кажа за най-малките? За тези, които са живели цял живот, без никой да се погрижи за тях, и които сега са тук сами? Боже, ще ми се да познават Исус!

Моля се да се новородят в своя последен миг и да се събудят в Рая. Но как е възможно да отида при всички тях, Боже? Господи, можеш ли да ги спасиш всичките? Моля Те, Боже, моля Те, разкрий Себе Си пред тях в последния им дъх. Изкупи ги в един миг, ела при всички тях сега, Боже, точно в този момент, и ги спаси.

Помнете, когато умирам, че никога не съм бил създаден да живея тук, а само да премина оттук. Затова се посвещавам да бъда този, който вика за Теб. Да бъда този, който дава живота си за нещо, което не се вижда. Като някой, който бърза напред, стъпете върху мен по пътя за Небето.

Вярваме, че Бог е положил живота ни в Своите ръце и е планирал за нас да бъдем живи, дори ако това е само миг в цялата историята. Но дори и така да е, нека се откажем от себе си и да се посветим на някой, когото не сме виждали преди. Нека отидем при всички тези хора, един по един.