Мой велики Първосвещенико, Ти Си Този, от Когото се нуждая точно сега в тази ситуация. Утеши ме, Исусе, застани до мен.

Подръж главата ми изправена и ми позволи да поплача на рамото Ти. Но Ти Си невидим, Боже мой… Чувствам се така самотен в този момент, Исусе, просто имам нужда да зная, че Си тук.

Не познаваш ли слабостите ми? Не знаеш ли, че този момент е твърде непосилен за мен? Толкова много боли, нужно ми е Твоето присъствие. С тази скръб наистина съм отвъд предела си.

Достигнал съм определено края на живота, и има горчивина на смъртта, която досега не съм познавал. Тя ме убива всеки миг, когато съм в агония.

Дай ми вяра, Господи, изпрати ми Словото Си и ме изцели. Какво друго мога да направя? Какво друго да направя? Не мога да Те видя.

Сега е моментът, когато в истина Ти се доверявам. Сега е моментът, когато издигам ръце в Твоето име, и го поставям на устните си.

Това е мигът на вярата. Времето, когато заявявам, че Ти Си Господ. Времето, когато Те изповядвам като Христос.

Това е моментът, когато знам, че Ти Си Божи Син.

И именно сега предавам грижите си на Теб.