Свещено и свято тяло, бито по един нечовешки и варварски начин. Висящ безмълвен и спокоен на един римски кръст, и аз Те гледам там.

Ти завърши делото Си и сега си почиваш. Там на кръста е Твоята красота. Нужно беше дори да бъдеш носен до Твоя гроб, Ти, Който носиш мен. Ти даде всичко Свое, с живота Си плати за моя.

Месия, невъзвестен и смирен, замъждял фитил Ти не угаси, нито възвиси името Си. Сега едва проумявам колко смирен Си Ти. Сега разбирам Твоето вечно естество, изявено чрез собствената Ти смърт.

Но сега е моят ред да известя името Ти. Сега е моят ред да проглася царството Ти. Сега е времето да се противопоставя на всичко с Твоята сила в мен, защото Ти не остана в гроба.